Интервю с Алек Бъчваров, стажант ГИС и бази данни
Алек Бъчваров учи урбанизъм в Университета по архитектура, строителство и геодезия и от няколко месеца е стажант в Есри България. Любопитството му към това как са устроени пространствата го отвежда към ГИС, които той възприема като мощен инструмент за решаване на реални проблеми. В интервюто Алек споделя повече за стажа, екипа ни и кои са неговите открития и предизвикателства.
Представи себе си накратко…
Интересът ми към пространствата винаги е бил свързан с въпроса „защо тук е така, а там — иначе?“. Оттам логично стигнах до ГИС. Виждам го като инструмент, който превръща абстрактните идеи в нещо, което можеш да посочиш на картата и да кажеш „ето, тук е проблемът — и тук е решението“. Паралелно с това се занимавам с копирайтинг в различни сфери, защото обичам приятното за четене съдържание — дори когато е за инфраструктура. А в свободното време — ако остане такова — се занимавам със състезателни дебати (организационно и активно). Там човек се научава да подрежда мислите си почти толкова добре, колкото един добре структуриран проект в ArcGIS.
Как попадна в света на ГИС?
Първата стъпка беше в университета — там ГИС често се споменава, но рядко се разбира. Истинският интерес дойде, когато видях колко много може да се каже само с една карта. Осъзнах, че това не са просто точки и линии, а начин да подредиш света и да откриеш смисъл в хаоса.
Защо избра стаж в Есри България?
Като чуеш ГИС, се сещаш за Есри – флагмана на ГИС на световно ниво Да имаш възможност да работиш с хора, които разбират какво е значението на информационните карти в дълбочина и които мислят картите не като продукт, а като език, с който се говори за бъдещето — това е възможност, която не се изпуска.
Кой беше „уау“ моментът ти по време на стажа?
Нямаше един голям „уау“, имаше поредица от малки просветления — като когато за първи път конфигурираш нещо правилно и то проработи, без да изгори половината приложение. Малко неща радват повече от това нещо да не даде грешка.
Кой ГИС инструмент стана твоята суперсила?
Survey123 Connect. Първоначално по неволя, а после с удоволствие почнах да го ползвам. В един момент се научих да свързвам всякакви анкети, карти, бази данни, в бъдеще сигурно и кафемашината ще се науча да си свързвам.
Разкажи за конкретен проект или задача по време на стажа и какво точно беше твоето участие и принос?
Работих по приложение, което на пръв поглед дори не изглежда типично „ГИС-аджийско“ – но точно в това беше чарът. Оказа се, че ГИС спокойно може да стои в основата на решения, които на повърхността приличат повече на управленски инструмент, отколкото на карта. Целта беше да се следят административни обекти – кой ги наема, колко струват, свободни ли са, платено ли е… все неща, които иначе биха се загубили в таблици. Моята роля беше да изградя публичната част на приложението и да я направя достатъчно ясна и интуитивна, така че всеки потребител да може да се ориентира.
Разработих логика, при която само определени обекти могат да се резервират според статуса им, така че да няма объркване. Освен това навързах няколко различни слоя с отделни Survey123 анкети, за да се събират и актуализират данни според контекста – примерно дали даден обект е в процес на отдаване или вече е резервиран. Беше добра възможност да видя как ГИС може да подкара цял един процес зад кулисите, без потребителят изобщо да си дава сметка, че използва геопространствена система.
Моят ментор ме научи да…
…подреждам нещата така, че не само да работят, но и да се разбират от друг човек (или от мен самия седмица по-късно).
Какъв е твоят най-ценен урок от стажа?
Че винаги има нещо ново, което да те изненада. Може да си мислиш, че познаваш инструмента, но той крие менюта като стар гардероб — винаги изскача още нещо.
Ако направиш карта или приложение – какви ще са, за какво?
Карта, която събира микролокални истории, архиви, стари градски планове, снимки и спомени от хората — за да се види скритият пласт под кварталите, който не е отбелязан на официалните карти. Включва звукови архиви и снимки с припокриване със сателитен изглед.
Стажантската ни програма се казва „Стартирай ГИС кариера с перспектива“ – как виждаш перспективата за развитие на младите хора у нас в областта на ГИС?
Перспективата е все по-обещаваща — бавно, но славно се отваря достъп до обществено значими данни, а институциите започват да осъзнават, че доброто управление не е възможно без пространствен анализ. Вече не е нужно да си всестранен гений с връзки, за да направиш смислена карта — нужно е просто да знаеш какво търсиш и къде да го натиснеш. За младите това означава, че могат да участват в реални решения, без да чакат титли, възраст или одобрение от някого, който „няма време сега“.
Избери:
- ГИС на бюро или ГИС на терен?
ГИС на бюро със сигурност, тъй като от птичи поглед можеш да видиш много повече детайли, които иначе са скрити зад храстите.
Въпреки, че не знам Python, знам, че Python е правилният отговор. Стои там и ме чака да го науча.
- Кафе или карта първо сутрин?
Кафе. Иначе картата ще показва само пътя до леглото.
- Да картографираш: Марс или дъното на океана?
Дъното на океана. В крайна сметка, трябва да си подредим нашата къщичка, преди да ходим в космическите скали – да ги оправяме тях.
- Ментор или GeoAI – Ментор. GeoAI може и да е умен, но не може да те погледне критично и да ти каже: „Абе, тука си се омотал.“ (и ти да го респектираш).
Как виждаш картата на своето бъдеще?
Бавно мащабиране навън. В момента съм си в квартала – уча, работя, експериментирам. Но с времето ,,zoom-out‘‘-вам към по-големи мащаби – повече отговорности, по-ясна посока, по-устойчив принос. А легендата на картата още се пише.
###