Интервю с Мирослав Митков, участник в „Пролетната стажантска програма“ на Есри България.

Мирослав изглежда лаконичен и целенасочен, но всъщност един от любимите му моменти от стажа е, че когато решат работните проблеми с колегите, винаги имат и за какво да разговарят. А ако останеш по-задълго да приказваш с него, ще откриеш, че освен дето детската му мечта била да стане game developer и в свободното си време се занимава с екстремни, покачващи адреналина дейности, той се чувства и дълбоко свързан с отколешната българска душевност.

Ето какво още споделя Миро.

Защо избра нашата компания за стажа си?

Търсех място, където да трупам практика и нови знания. За ГИС научих много случайно всъщност. Търсех си работа с java script и намерих една обява, кандидатствах и един ден ми звъннаха, зададоха ми няколко въпроса и след това ми поставиха задача – да направя търсачка по базата от данни на Есри. И така прочетох за Есри – с какво се занимава, и ми стана супер любопитно понеже в училище един от интересните предмети ми беше географията.

Нямах някакви специални очаквания, свързани със сферата на ГИС, когато кандидатствах за стаж в Есри, но после ме грабна всичко, свързано с тези технологии. Особено съм заинтригуван от приложенията на ГИС в сферата на земеделските имоти и селското стопанство. От малък съм израснал покрай тракторите на дядо ми, който е земеделец.

Всичко искам да науча, абсолютно всичко, свързано с Есри, искам да овладея цялостния процес: от създаването на самите карти до включването им в сайт, който да има необходимата функционалност!

Полезен ли е стажът?

Доста е полезен за мен. Първоначално се занимавах с конфигурационни файлове, от което нямах понятие. Вече започвам да навлизам и в програмирането за ГИС. В  момента се занимавам с атрибутните таблици и някои други функционалности. Това е нова материя за мен и имам доста трудности, което ме надъхва.

Пред напълно нови предизвикателства се изправям понеже дотук уменията ми по програмиране  се свеждаха до създаване на по-прости разработки – а в момента трябва да се занимавам с ГИС и карти, картни услуги. Но… аз обичам предизвикателствата и съм силно мотивиран да се справя!

 Екипът, компанията, сферата на дейност… кое те мотивира най-силно?

Ако трябва да слагам едно, две, три, подредбата ще е – първо, екипът, после, софтуерът на Есри и накрая ГИС. Но не бих ги подреждал по степен на важност, защото за мен и трите фактора са от голямо значение.

Екипът и атмосферата на работа много ми харесват. Екипът е много готин, колегите са услужливи и разговорливи. Понякога, като се обадя за някакъв проблем и като го решим, след това си говорим още няколко минути и наистина е много забавно. Сработихме се и доста добре се разбираме.

Другото, което ме мотивира, е софтуерът на Есри – как е възможно да се работи толкова лесно с ГИС?! Можеш в рамките на около седмица да създадеш работещ сайт, който да е с доста добра функционалност. И съм силно заинтригуван да разбера – как са успели да го постигнат?! И затова ми е интересно да навляза в кодовата част на Есри, на цялата им система.

 А ГИС – те с какво те мотивират?

ГИС е нова сфера за мен. Що се отнася до програмирането, аз се захванах с него, защото от малък обичам да играя на компютърни игри и мечтая да стана game developer. Но да се програмира в сферата на ГИС се оказа много интересно. Приложенията на тази технология са толкова многобройни, че като се захванеш с един проект, се потапяш изцяло и имаш доста да учиш, а като го приключиш – трябва да се заемеш с нещо тотално различно, в съвсем друга посока. Определено разнообразието краси работата и я прави интересна. И освен че е интересно, разнообразието на приложенията на ГИС и програмирането в тази сфера развива и много повече умения, отколкото да правиш едно и също всеки ден.

Разкажи ни нещо повече за себе си и любимите си занимания…

Имам хоби – сноубординг, обожавам сноубординг, обожавам зимата, обожавам планините, обожавам и разходките из горите и покрай реките. Също така, много харесвам занимания, покачващи адреналина. Следващото нещо, което искам да направя, е да си купя мотор и да се науча и да го карам.

Освен адреналина, съм запленен и по всичко, което е свързано с нашия род и родина. Много ми е близко до сърцето самата народност и всичко, свързано с нея: народните танци, носиите, традициите… Танцувал съм 12 години в ансамбъл за народни танци, а когато за първи път посетих Фестивала на фолклорната носия в Жеравна – буквално нещо в мен се преобърна. По регламент там не се допускат хора, които не са облечени в някаква народна носия. Беше късно вечер и те бяха се наредили вече на полянката… и като видях толкова много хора с народни носии – настръхнах целият и оная нощ играхме хора сигурно чак до 5 сутринта…

И ако новото и непознатото ме вълнува и провокира  да го разуча докрай – така както не спирам да „чупя“ и оправям кодове, така и отколешното, миналото и същността на рода ни, макар и по неразгадаем за мен начин – ми дава сили и хъс да продължавам напред.

###