Интервю с Анжела Петрова, участник в „Пролетна стажантска програма 2022“ на Есри България.

Анжела Петрова е завършила с отличие Националната Търговско-банкова гимназия и била приета да следва Бизнес мениджмънт в Англия, когато осъзнала, че не просто иска да остане в България, но и да открие с какво наистина желае да се занимава.

Как разбрала, че това е ГИС ли? Спечелила я перспективността на технологията, това, че е приложима в почти всички сфери на живота и че в доста по-голяма степен от счетоводството я приближава до онова, за което мечтае. А какво е то – прочетете в интервюто с нея в качеството й на студент в специалност „Геопространствени технологии и системи“ и участник в пролетната ни стажантска програма.

Как се ориентира към образование в сферата на ГИС?

Исках да уча нещо, което наистина би ми било интересно. Разучих малко повече за ГИС, оказа се доста перспективна професия, звучеше също така интересно. В Америка това е една от най-търсените професии. Геопространствените данни ги има във всички сфери и фактът, че мога да се занимавам с ГИС и в същото време да го насоча към сфера, която на мен ми е интересна – може би това е нещото, което най-много ме привлича.

Защо избра Есри България за своя стаж?

Още от първи курс в специалността „Геопространствени технологии и системи“ на СУ ни обясняват кои са Есри, работим с вашия софтуер и няма как да не знаем това име, щом сме в тази сфера. Съответно, за нас ,студентите, това е като черешката на тортата, основата на всичко.

Как се чувстваш в компанията?

Честно казано, надмина очакванията ми, тъй като нашите преподаватели са ми споделяли, че влезеш ли в една компания, те слагат на най-ниското ниво – в нашия случай това е да си „цъкач – и очаквах да въвеждам данни, да цъкам точки, линии, полигони по цял ден, а всъщност изобщо не е така. Това че ме включиха в действителен проект и се занимавам с обработката на данни и тяхната визуализация под формата на карти и че работя в много хубав екип… надминава очакванията ми за този стаж.

В момента, в който започнах работа по един от проектите, бях ангажирана в постоянни срещи, включиха ме в техническите срещи всяка сутрин с идеята да се запозная с екипа. И малко по малко, стажантите започнахме да се чувстваме част от този екип и вече свободно си комуникираме всички, и се чувстваме все едно сме в офиса. Има ли нещо, просто звъниш и питаш.

Научаваш ли полезни неща по време на стажа си?

За тези няколко месеца научих повече отколкото за две години в университета! Като започнем със самото кандидатстване за стажа: изчетох доста учебници и проучих софтуера доста по-подробно, за да мога да направя практическите задачи. А сега по време на работата това, което научих, е работата в екип дистанционно, което е нещо ново за мен.

Започнах и да разбирам програмистите. Аз съм учила програмиране, но нямах никаква идея как трябва да се използва в ArcGIS. И сега вече осъзнах каква е връзката между мен и програмистите – в случая с един от другите стажанти, той е в сферата на програмирането, работим заедно и аз трябва, освен картите и данните, с които се занимавам, да тествам и нещата, които той е направил. Дори не знаех как да тествам първоначално…

Освен това, постоянно изскачат някакви нови неща, наскоро моят ръководител  ми препрати един имейл с оплакване от клиент, за да намеря къде е проблемът. Открих проблема и много се радвам, че така е организиран стажът, защото наистина е предизвикателство.

Какво би казала на някого, който сега започва да се занимава с ГИС?

Че наистина си заслужава да опита! За повечето хора първоначалните очаквания са, че е доста по-географски насочена специалност, но всъщност има и доста програмиране, доста база данни и трябва да имаш познания от много и различни сфери. Аз лично не очаквах да има толкова много програмиране, даже аз не очаквах да ми хареса. Но се оказа изключително интересно и точно тази част, която не ми харесваше в университета – програмирането – вече в работна среда много й се наслаждавам и осъзнавам колко много улеснява работата.

С какво би искала да се занимаваш занапред?

Смятам да продължа да се развивам в сферата на ГИС, може би бих се опитала да се насоча към опазване на околната среда. Има доста голям шанс следващия семестър да уча във Финландия – там съм избрала такива дисциплини, които са ориентирани към опазване на горите, към пространствено моделиране, отново всичко в сферата на ГИС, но вече в една посока, която ми е доста, доста близка на сърцето.

Ще ни разкажеш ли малко за себе си…

По принцип съм доста активен човек, занимавала съм се с много спортове, част то тях са екстремни. В началото тренирах бойни спортове, в момента съм се фокусирала на такива, които са на открито: катерене, туризъм, алпинизъм, колела, водни спортове…

Част съм от „Софийски планински клуб“ и с тях доста работим за това да оказваме положително влияние върху природата. Реставрираме заслони, поставяме аптечки в планините, също така кошчета за рециклиране, организираме и някои по-мащабни доброволчески  мероприятия. Ето сега наближава едно състезание, което организираме, то всъщност е като цял фестивал – 3 дни, и средствата от него отиват за благотворителност.

Никога не съм си представяла, че ще съм от хората, които стоят по цял ден зад компютър, понякога просто си хващам раницата и тръгвам нанякъде, без посока…

###