Интервю с Тони Благоев, участник в „Пролетна стажантска програма“ 2022 на Есри България.

Не е случайно, ако някой като Чавдар Тошков, награден през 2018 г. за иновативните си методи на преподаване, е твой учител. Именно преподавателят по география в Математическата гимназия „Гео Милев” в Плевен е човекът, който е помогнал на Тони да избере с какво иска да се занимава. Будният ум на момчето се лутал във всякакви посоки – харесвал хидрология и метеорология, но искал да учи и в НАТФИЗ, и в НСА… Когато станал 12 клас, Тони заявил, че ще кандидатства медицина. Учителят го попитал дали се готви за изпитите и отговорът на Тони бил „не“. Чавдар Тошков не спрял дотук, защото отдавна виждал каква е истинската страст на момчето и му предложил да го подготви за изпитите за специалността География в СУ „Св. Климент Охридски“. Тони сякаш само това и чакал…

И това било едва първият път, в който Съдбата сякаш се намесила, за да „побутне“ Тони към кариера в сферата на географията. Има нещо почти съкровено и в първия му досег с ГИС, както разказва самият той…

… В университета постепенно започнахме работа с ArcGIS софтуера и първата ми курсова работа, свързана с ГИС, беше да направя няколко карти. Аз тогава все още не познавах тази програма – обаче си пуснах музика, седнах, почнах да правя нещо, просто за да разуча софтуера и изведнъж се оказа, че всичко си идва ей така от мен, от нищото ми идват идеите и работата с програмата. Доста бързо свикнах с ArcGIS софтуера и усетих, че ми се удава отвътре и е лесно и естествено нещата да изглеждат добре, да са педантично направени, защото така обичам да правя нещата.

Кога реши да се захванеш сериозно с ГИС?

В първи курс в университета, имаше дисциплина геопространствени технологии, която беше въведение какво представлява ГИС. Разглеждахме проекти за развитие на урбанистични региони в Щатите и работехме с ArcGIS, по който лесно се запалих. И оттам нататък, когато имахме свободно избираеми дисциплини, винаги записвах тези, които са свързани с ГИС.  И пак, в 4 курс – се зачудих какво да запиша за магистратура, колебаех се, защото имах интереси и в хидрологията и метеорологията, имах и в регионалното развитие… Но в крайна сметка реших да запиша ГИС, защото те са в основата на всички географски проекти и без ГИС, общо взето, трудно се прави проект в днешно време, даже е почти невъзможно.

Тони Благоев с учителя си по география Чавдар Тошков 

Как взе решението за стаж в Есри?

Още от първи курс в университета си знам, че Есри е най-голямата ГИС фирма в света, Есри България също е най-голямата ГИС фирма у нас. И видях това като добра възможност за развитие. Най-вече исках да придобия опит, защото ученето дава базата, изгражда основата на това, което искаш да  развиваш впоследствие, но стажът е безценен опит.

Кое е безценното?

Най-малкото, че тук си разпределяш времето в работата по проекти. В университета, когато се работи по проект, се работи като кола по инерция. Има етапи, в които си прогресивен и работоспособен и други, в които почти нищо не правиш. Докато тук вече се научих доста добре да си разпределям времето и да мога да работя по един проект качествено и в същото време бързо.

Другото ценно за мен е да се сблъскам с реалния работен процес. Проектът, върху който работя, е свързан с изтегляне на географска информация от документи, което не е толкова проста задача да се види къде е инвестиционното предложение и да се напише в дадена таблица, изисква се по-задълбочен прочит на документа, изисква се и човек да анализира самата информация, да се справя и с по-частни случаи в документите. Това развива и пространственото мислене.

Придоби ли някакви нови технически умения?

Първата седмица преминахме различни обучения за ArcGIS Pro и там имаше някои, които наистина доста ме впечатлиха. Едното беше за изобразяване на 3D модели, имаше за анализ на изображение и най-вече функцията Model Builder, защото тя съкращава чувствително времето на работните процеси. Става доста по-бързо, доста по-качествено и най-вече не се натоварва програмата с отварянето на 20 прозорчета. Една функция, която иначе изпълнявам 20 пъти, с Model Builder мога да направя за 5 мин и после тя да се изпълни за 10 мин. И толкова, иначе си играя по 1 час!

Как се чувстваш в самата компания, харесва ли ти стажът?

Доста им харесва стажът! Постоянната връзка между нас, стажантите, и менторите – непрекъснатата комуникация как да си вършим нещата и работата, създава доста приятно чувство у мен, че съм част от този работен процес. Онова чувство на удовлетвореност при добре свършена работа се получава.

Какво би казал на тези, които сега започват да се занимават с ГИС?

Когато човек тръгва да се занимава в дадена сфера, винаги гледа дали в нея ще има развитие, не само личностно, но и професионално, дали самата сфера се развива, дали би му донесла удовлетворение и финансова сигурност… И като се погледне статистиката, че в САЩ на трето място сред най-добре платените професии е да си ГИС специалист и те са сред най-търсените кадри, в Западна Европа също много се развиват ГИС технологиите – могат спокойно да се развиват в тази сфера. ГИС проектите не са някакви малки проектчета, с които да си уплътняваш времето, а обичайно са доста мащабни. И да си част от такъв проект носи голямо удовлетворение.

С какво искаш да се занимаваш оттук насетне?

То сега в началото на плана ми е леко мъгливо, но горе-долу имам ориентация какво искам: да си защитя успешно дипломната работа, ориентирал съм се към имплементирането на ГИС в хидрологията и метеорологията. И впоследствие бих искал да се занимавам с проекти, които са свързани с това, но най-вече искам да работя по проекти, в които виждам потенциал да се използват и да са практически приложими и които да носят стойност, дали микроикономически, дали макроикономически, дали социално… Аз много харесвам мащаба на ГИС проектите, тяхната практическа полезност и обществена стойност.

Да ни разкажеш малко повече за себе си…

Аз съм болен фен на спорта. От малък се опитвам да следя всички спортове, особено където има развиващи се спортисти българи. Аз като дете първо тренирах 2 месеца тенис на маса, след това 3-4 години волейбол, после 5 години баскетбол, през цялото това време съм играл и футбол, ходех малко на бокс преди да получа една тежка контузия и да прекратя.

Харесвам и нещата, свързани с масовата култура, като кино, театър, телевизия, харесвам проекти с дълбок смисъл в тях, които носят послание на зрителя. Това се опитвам да търся и в спорта – както в културата – посланието, което дава на зрителя. Всеки един спорт е инструмент за прокрадване на идеи за спортсменство, за уважение на противника, за премерване на силите спрямо техническите качества, които имат различните състезатели.

Тони с Денис Антиев, също участник в “Пролетната стажантска програма” на Есри България

А за какво мечтаеш?

Аз не съм почитател на мечтите. Предпочитам да си поставям цели и да се стремя да ги постигам една след друга, отколкото да имам мечта. Мисля, че ще е хубаво да поживея някъде другаде – в чужбина, да придобия опит и да доразвия уменията си, защото в страни като Германия и Австрия, например, ГИС са много развити. Бих работил в такава страна 2-3 години, но искам после да се върна и да прилагам добития опит в България, в полза на държавата. Вярвам, че щом човек е роден на дадено място, значи има защо да е роден точно там!

###